ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА ДЪСКАТА

ПРАЗНИТЕ МЕСТА НА ДЪСКАТА

"Бъдете като място на земята, където нищо не расте, където може нещо да се засади ..." Руми

Джон Херон, в книгата си "Тотален шах", обяснява, че началните играчи се фокусират най-вече върху собствените си фигури, средно-способните играчи се фокусират и върху парчета на противника, а напредналите играчи гледат на празните места на дъската с по-дълбоко внимание. В шаха фигурите могат да се движат само в празните пространства. В началото на играта има 32 заети квадрата и 32 празни квадрата на дъската. С течението на играта броят на празните места се увеличава, тъй като различни фигури се търгуват или биват изгубени. В ранните години от живота, ние сме егоцентрични и конкретни, но с течение на времето надрастваме себе си и способността ни за по-дълбоки преживявания се увеличава. В последните фази на живота, значението на вещи и материални неща намалява, точно както броя на фигурите върху дъската намалява с напредването на играта. В същото време важността на спомените, преживяванията и визийте за бъдещето (грижата за следващото поколение във етапа на генеративност) се увеличават.

Джоузеф Кембъл съветва: "Трябва да имате едно място, и около един час на ден, когато вие не знаете какво е във вестниците тази сутрин, вие не знаете кои са вашите приятели, вие не знаете какво вие дължите на някого, не знаете какво някой дължи на вас. Това е място, където можете просто да почувствате това което сте, и това което можете да бъдете. Това е място за творческа инкубация. В началото може да помислите, че там нищо не се случва. Но ако имате свещено място и го използвате, нещо непременно ще се случи".

Повечето култури и свещени традиции изтъкват значението на празнотата (под формата на медитация, молитва, пост, търсене на визия, и др.), която е отвъд интелектуална и когнитивна дейност, за духовното развитие на човека. Може би това е причината съвременния човек, който е потопен в когнитивното измерение, да се чувства неудобно с празнотата. Когато Франкъл говори за две основни форми на отдих (празнота във времето) в книгата си "Воля за смисъл" (английско издание „Тhe will to meaning”), той прави разлика между центростремителен отдих и центробежен отдих:

Днес центробежния отдих е преобладаващ. Бягството от себе си дава възможност за избягване на сблъсъка с празнотата в себе си. Центростремителния отдих би дал възможност за решаване на проблемите--а за начало поне да се изправим пред тях. Хора които се разхвърлят между професионална свръхактивност и центробежен отдих нямат време да завършат своите мисли ... Имаме нужда от нови видове отдих, които дават възможност за съзерцание и медитация. За тази цел, човек се нуждае от смелостта да бъде самотен. (Oт „Тhe will to meaning”, Стр. 97-98).

Центростремителния отдих е една центрираност, която е спокойна и мирна, в която човек се чувства удобно сам, и от която се излъчва сигурност. Центробежния отдих е бягство от екзистенциалния вакуум, както Франкъл го нарича; човека в този случай не знае какво да прави със свободното си време и бяга от една дейност в друга (прави ход само за да прави ход, без дълбок оглед на празните места), за да избяга от празнотата която чувства.

Важно е да се проучи защо имаме такъв проблем с празнотата в днешно време от гледна точка на две отделни области, в които човешкият живот се разгръща: култура и цивилизация. Много интелектуалци днес не правят ясно разграничение между култура и цивилизация и дори използват тези термини като взаимозаменяеми. Алия Изетбегович, в Ислямът между Изтока и Запада, пише чe това е неправилно, и допринася за съществуващото объркване по отношение на много от психологическите и социални проблеми, които измъчват човечеството в днес.

Културата се отнася до вътрешния свят на човека--тя е вдъхновение, вътрешната мотивация да се намери и изрази нещо важно в душата (това Ноам Чомски, най-великия лингвистите на 20-ти век, нарича основната функция на езика--човешката вътрешна необходимост да се изрази; той мисли, че комуникацията е само второстепенна функция на езика). Културата е домейнът на субективното и абстрактното, което идва от нашето вътрешно преживяване и усещане на живота, и се стреми да се изяви и бъде разбрано; бъпреки това, в процеса на манифестация се появява чувството, че то не може да се изрази напълно, а може само да бъде загатнато. Културата включва религия, философия, етика, изкуство--тази част от нас, която поглежда нагоре към небето и се стреми към вечно красивото, а не само полезното. Този факт не може да бъде еволюционна адаптация, а е голяма част от човешкото състояние.

Цивилизацията, от друга страна, се занимава с нашия външен свят и нашето подчиняване на природата; това е областта на физически удобното и полезното (но с прекомерното подчиняване и използване на природата, сега сме свидетели и на вредите на цивилизацията--замърсяването на околната среда и сериозните екологични и климатични проблеми пред които сме изправени като човечеството). Тя включва науките, организацията на хората за общото ни отцеляване и напредък, и технологичното развитие. Накратко, цивилизацията се стреми да направи живота по-удобен от гледна точка на външни, обективни критерии които могат да се измерват.

Културата вижда всяко човешко същество, като уникално и незаменимо, и уважава вътрешния свят на човека; тя предоставя механизми които помагат на човека да разбере вътрешната си динамика и да открие и реализира своя уникален смисъл в живота. Идеята за равенството между хората (и по този начин, на правосъдието) може да дойде само от разбирането на тази човешка уникалност. Хората са различни по всички други критерий, но всички сме равни по отношение на нашата уникалност, т.е. нашата човечност. Понятия като "индивид", "семейство", "възпитание" и "общност" принадлежат стриктно към езика на културата. Понятия като "член", образование", и "общество" принадлежат стриктно към езика на цивилизацията. От цивилизационна гледна точка, всеки "член" на обществото е сменяем по отношение на външната си функция, всеки член е анонимен. Разбира се, човешкият дух въстава срещу такива обобщения, и Кембъл изразява това възтание по следния начин: "Аз винаги се чувствам неудобно, когато хората говорят за „обикновените“ хора, защото аз никога не съм срещал обикновен мъж, жена или дете".  

Тези две гледни точки изграждат дуалистичния свят, в който хората живеят. Човешките същества, в по-малка или по-голяма степен, винаги са живели в някаква хибридна комбинация от култура и цивилизация. В някои периоди от човешката история културата била доминираща (например, средновековието), докато в други периоди цивилизацията поема водеща роля (философски изразена в комунизма, където културата се възприема само като съвкупност от предрасъдъци на буржоазията). Най-големите човешки постижения (от гледна точка на етиката, изкуствата, науките, както и на общото качество на живот) са били постигнати по време на баланс между култура и цивилизация, когато и култура и цивилизация са могли да се развиват.

Без съмнение можем да кажем, че през последните 100 години имаме явна доминация на цивилизацията в делата на хората, съдейки по това колко от времето си средния човек провежда в дейности свързани с неговия външен свят в сравнение с такива свързани с вътрешния му свят. Науката и технологиите напредват по невъобразими начини, с много положителни и някои негативни последици. Положителните последици са ясни от гледна точка на медицината, образованието, както и цялостното подобряване на социалната организация на хората. Въпреки това, хората едва се справят с всички тези промени: в последните 100 години имаме 2 световни войни и много по-малки по целия свят, с все по-голям капацитет за убиване и унищожаване, и тревожна липса на напредък в разбирането и състраданието между хората. Това са последствията от липсата на баланс между цивилизация и култура.

Това, което прави най-голямата разлика е отношението ни към себе си и нашата празнота, как я осмисляме, какво виждаме в нея. Трябва да внимаваме да не се превърнем в нихилисти чрез песимистични интерпретации на празнотата.

Културните перспективи ще ви помогнат в това отношение. Свещени пространства (храмове или места за лично или общинно духовно значение, физически или психологически „места“) осигуряват празнотата, в която еднозначно човек може да почувства вдъхновение и духовно осъзнаване. Джоузеф Кембъл казва: "Свещеното пространство е място, където намирате себе си отново и отново." То е място, където можете да откриете вашата духовна същност, независима от бурите и вълните на този преходен, външен свят. Трябва празнота и време за себе си, за да бъдете в състояние да направите това.

Има много нива на празнота, очевидни и необходими в живота на човека. В допълнение към споменатите свещени пространства, там са и свещените времена--съботния (събота в юдейската религия, неделя в християнството, петък в исляма) и други празници, когато се очаква деня, или част от деня да бъде оставен празен от светския дейности и посветен на духовния ръст. Самата дума "почивка" на английски (holiday) означава свещени дни, за да бъдат оставени празни от обичайнoто и профанното.

Човешкото същество е мястото, където абстрактното и конктретното се срещат, и нашата отговорност е да създадем условия и предоставяне на празнотата, в която тази магически реакция се осъществява.

Друг начин на празнота се проявява в различните духовни традиции чрез поста. При липса на храна и/или напитки за определен период от време, тялото се изпразва от това, което го крепи физически, и митологичния воин е обучен в издръжливост и постоянство, необходими за постигане на мисията и целите на човешкия живот. В много индиански култури, поста се практикува като част от ритуала на търсене на визия, в която един младеж прекарва известно време сам в природата, търсейки духовно преживяване, което ще му помогне да открие смисъла на живота си. Търсенето на визия често е обред на преминаване между детството и зрелостта, с който индивида печели и ново име, базирано на визията която преживява. Обреда на търсене на визия не се практикува само от юноши, а се използва от всички в племето за различни цели. Поста е универсален обред който се среща в различни традиций по света. Най-известните духовни учители в историята на човечеството, като Буда, Мойсей, Исус и Мохамед, практикували една или друга форма на духовно уединение и постене.

Хора, обучени в подобни практики са в състояние да използват тези духовни ресурси за да осъществят успешно промени в поведението си във всяка област на живота: злоупотребата с алкохол, цигари, или наркотични вещества, диета, упражнения, или всяка друга форма на центробежно свободното време в което може да са изпаднали.

Когато успешно спрях моята собствена употреба на тютюн чрез използване на концепцията за поста в справянето с желанието за цигари, аз нарекох този метод "Рамазанкия ефект". Преди това съм се опитвал да се откажат безуспешно в продължение на няколко години, но всеки път почвах отново и получавах чувството че се подкопава волята ми и се намалява ефикасността ми. Преди няколко години, с приближаването на месец Рамазан, аз обеснявах на жена ми как постът изгражда характера на човека, подобрява неговата дисциплина и търпение, прави го по-зрял, отговорен, съпричастен, и т.н. Тя слушаше моите просветени разсъждения и след това каза: "Защо не използваш Рамазан да се откажеш от пушенето?"

Реших, че ще се опитам да се откажа като кажа на себе си, че "за сега" постя от тютюн. Точно както с редовния пост, този пост също трябва да се възприема като форма на поклонение. Броих дните в които не пушех, които се превърнаха в седмици, които се превърнаха в месеца, и в крайна сметка спрях да броя. Чрез активиране на този Рамазански ефект, отстраних всички мои предишни обосновки за извиненията защо е било хуваво да си запаля. Когато умът е в рамка на пост, той просто не обръща внимание на желанията за цигари и на всичките им "причини“ и обяснения. Той ги интерпретира по същия начин както интерпретира гладът и жаждата по време на поста- "свиква с тях, както свиква коня на седлото ". Желанието за цигари постепенно утихна и изчезна, и престана на бъде борба. Тук цитирам Руми отново: "От всички лекове които Бог е създал, търпението е най-доброто.“ Очевидно в Рамазанския ефект се активират центрове в мозъка които са различни от центровете които се активират когато човек иска да спре да пуши със своите когнитивни способности.  Когнитивната страна на човек допуска диалога „искам“, „защо?“, „защото...“, и следват ред „причини“ според които „точно сега“ не е времето да спираш да пушиш и на които е трудно да се устои в повечето случаи. В Рамазанския ефект, когато си подготвен, диалога е: „искам цигара“, „постя“, „окей“.