Thursday, March 15, 2018

“We are a participant in the Amazon Services LLC Associates Program, an affiliate advertising program designed to provide a means for us to earn fees by linking to Amazon.com and affiliated sites.” 

Monday, May 16, 2016

Shahat kato Logoterapija


ТОПЪТ

Воинът е защитникът на границите. Робърт Блай

Аз поставям Топа след Царя, защото Царят и Топът имат специална взаимовръзка – единствено чрез Топът, Царят може да се премести повече от едно място за един ход и в същото време съществува движение на две фигури в един ход /което се счита за ‘’голяма работа’’ в шаха от гледна точка на защитата и развитието на твоите ресурси/. Именно, в един ход наречен ‘’рокада’’, когато определени условия са изпълнени /Царят и Топът не трябва да са се местили от началото на играта, пространствата между Царят и Топът трябва да са празни, Царят не може да е под атака и не трябва да преминава през област на обстрел от фигури на опонента/, Царят се премества с две места в посока към Топът, а Топът се поставя от другата страна на Царя.

Специфичните условия на рокадата изискват хода да бъде целенасочен и проактивен, а не просто реакция на заплаха от нападение. Тук смисъла може да бъде открит в това, че наистина съществуват определени привилегии и ползи за тези, които са внимателни и поемат инициативата на време, вместо просто да реагират на обстоятелствата. Очакването и планирането е знак че използваш своя интелект; определени подготовки трябва да бъдат извършени в точното време, защото в противен случай е възможно никога да нямаш шанса да ги извършиш по-късно.

Според теорията на Бидев, Топът символизира Земята. Нашите основни нужди от храна, подслон и стабилност се съдържат в думата ‘’земя’’. Топът също може да бъде разглеждан като символ на митологичния Воин, защото без воини които да го използват, топът е само един интересен експонат в музея. Известният съвременен американски поет Роберт Блай, в своята поредица Събранието на мъжете“, публикувана през 1990 г. с Бил Мойерс обяснява, че Воинът не е някой, който убива хора, а по-скоро някой който е защитник на границите. Той е упорит и последователен на принципите си в действията, които трябва да осъществи. Воинът ‘’не винаги се подчинява на тялото’’, казва Блай, и когато тялото поиска сладоледна почивка, Воинът е в състояние да я отложи и да продължи с работата докато не я приключи.

В тази връзка бих искал да споделя един забавен пример, който добре илюстрира този аспект. Преди няколко години, брат ми и аз отидохме на излет с моя чичо и младия му внук. Обаче по средата на пътя момчето започна да пита своя дядо твърде често за вода. След няколко спирки за пиене чичо ми му каза: ‘’Ти трябва да започнеш да се учиш как да бъдеш търпелив. Току-що пи преди няколко минути. Какво би направил в случай на криза?’’ Момчето попита: ‘’Дядо, какво е криза?’’ Моя чичо се усмихна и каза: ‘’Криза е, ако не ти дам вода’’. Ние всички се засмяхме, разбира се момчето получи вода, но това беше сериозно запознаване с идеята за Воина. Понякога ние се радваме на работата, която вършим и тази радост е нашата награда и мотивация да продължим; това много прилича на половината от кръга на часовника, който се движи надолу, частта на часовника между 12 и 6. Обаче понякога  в живота трябва да се изкачваме нагоре от 6 до 12, и за това се нуждаем от Воина за да завършим кръга.

Робърт Блай цитира известния Юнгиански психоаналитик Робърт Мор, когато дискутира Воина, обяснявайки, че в съвременния свят ние нямаме подходящи примери за позитивни Воини – такива, които служат на Царя, т.е. на човешката съвест. Ние имаме негативни Воини, които са без Цар--те са дилърите на наркотици. Блай създава връзка с индустриалната революция, в която много вътрешни Царе биват детронирани; той дава за пример човека, който знае, че компанията за която работи замърсява околната среда в Аляска, но чувства че не може да направи нищо по този проблем.

Топовете са най-добре използвани като защитници на Царя по време на началната фаза на играта. Те са най-силни към края на играта. Идеята е, че ние имаме някакви сили и средства, и е необходимо една голяма част от тях да бъде отделена за нашите сегашни и бъдещи основни нужди. Приоритетния списък трябва да бъде подреден точно от гледна точка на ‘’първите неща първо’’. Много може да бъде казано в това отношение,  особено при сегашната екологична и икономическа ситуация и неконтролируемото потребителско общество. Ние трябва да подготвим нашите деца да бъдат благоразумни при разпореждането със средствата и силите си така, че текущите и бъдещи им основни нужди да не бъдат застрашени, а в глобален план да могат да поправят грешките на предишните поколения то отношение на климата и околната среда.

Топът също така може да бъде интерпретиран като символ на дома. Той е много ефективен при подкрепянето на пешките в техния път напред; тази подкрепа може да бъде разглеждана като символизираща семейната подкрепа към децата в постигане на техните цели. Топа може също да има по общ символизъм - всяка система, която носи и съхранява универсалните ценности (Царя) е аналогична на Топа, влкючително общности, култури и религии.

Всяка фигура на дъската има своята сила и слабост. Несъвършенствата и слабостите на човек са част от това, което прави човекът уникален. Тук онова което може да бъде подчертано е важността на познаването на своите сили и недостатъци и избора на курс на действие образование, кариера, и живота изобщо който да съответства със силите и недостатъците на индивида. По-новите подходи в психотерапията са склонни да избягват думата ‘’слабост’’ и вместо това говорят за ‘’силите и нуждите’’, което е добре, но в техните опити да избягват ‘’негативните етикети’’ съществува опасност, че те могат да убедят някои деца да мислят, че не е приемливо да притежаваш слабости и да бъдеш уязвим, което напълно противоречи на човешката природа и следователно на терапията.

При една от сесиите на клинично ръководство с д-р Танита, той даде за пример Лорънс Оливие, един от най-великите актьори на 20-ти век, който въпреки своите умения и опит имал страховити пристъпи и повръщал преди всяко представление. Това било едно нещо, което той никога не забравил и е трябвало да живее с тази слабост целия си живот. Важното е, че това не го сприра да стане най-добрия в своята професия. Въпроса тогава е дали максимално се стараеш да изпълниш смисъла на твоя живот въпреки твоите недостатъци и орграничения.

Топът, подобно на всички други фигури с изключение на Коня, е неспособен да прескача други фигури. Той се движи в права линия, хоризонтално и вертикално, и може да отиде доколкото линията е открита. Той може да спре на всеки квадрат по тази линия, а когато вземе фигура на противника, заема пространството на победената фигура.

ОФИЦЕРЪТ

Дали системата ще ви заличи и ще отрече вашата човещина, или ще бъдете в състояние да се възползвате от системата за постигане на човешки цели?  Джоузеф Кембъл

Както споменах по-рано, що се отнася до четирите елемента, Офицерът е символ на Въздуха. Той действа много добре в тълпата, където е склонен да се крие и да бъде почти невидим /подобно на въздух/. Тук смисъла, който може да се долови е, че тъкмо защото нещо не може да се види, това не означава, че то не съществува. Един обикновен пример за децата е, че хората са способни да летят, защото въздуха не е ‘’нищо’’, а е съставен от невидими частици, които упражняват натиск нагоре върху крилете на самолета. Има много неща в живота, за които може да се каже че са повече отколкото среща окото, чийто символизъм е полезен и може да го използваме за да помогнем на децата си да разберат това.

Руми дава примерът с едно яйце и неизвестната възможност, която то съдържа – то може да бъде яйце на птица или яйце на змия. Виктор Франкл използва законите на триизмерната онтология като пример в своята критика към тенденцията в науката да се извличат основни заключения за човешката природа базирани само на проучванията в едно измерение, както е в биологията, психологията или социологията. В неговата книга ‘’Воля за смисъл’’ той посочва, че формата на сянката хвърлена от конус, цилиндър и сфера на хоризонтална плоскост е същата–кръг. Проблемът е, че науката ‘’вижда’’ сенките, но не е в състояние да схване самите предмети. Това е ограничение в науката, което може единствено да проучи едно измерение във дадено време, докато това с каквото ние се занимаваме в реалния свят на човека е многомерен феномен. Разбира се, Франкл не е против научният метод, който трябва да бъде едноизмерен; той е против неточните обобщения, които понижават човешкото съществуване до ограничени ‘’научни’’ дефиниции вместо признанието, че науката е само описание на едно измерение от човешкото съществуване.

Офицерът се движи само диагонално, докато линията е отворена, и може да се спре на всеки квадрат в тази линия. Ако той стои на бял квадрат, на пример, той може да се движи само по бели квадрати и е "сляп" за това какво се случва на черните квадрати. Тъй като дъската се състои от равен брой черни и бели квадрати, офицерът може потенциално да работи само върху половината от дъската.

Офицерът се нарича „ловец“ в повечето държави от бивша Югославия. Д-р Танита обяснява динамиката на натрапчивите и обсесивни мисли като еволюционна адаптация на малкия мозък, за да помогне в процеса на лов. Ловецът е напълно фокусиран върху плячката до изключване на всичко останало. Ловецът се абсорбира в процеса на дебнене. Този вид адаптация е доста необходим за успеха на всяка професия, но особено в тези, свързани с научни изследвания и сложни за решаване проблеми, които изискват много упоритост и устойчива концентрация за дълъг период от време, без гаранция за успешен изходтова е най-модерната форма на лов.

Негативната страна на натрапчивите и обсесивни мисловни процеси, обаче, се вижда в хазарта, употребата на наркотици, и други форми на поведение на пристрастяване. Полезно е младите хора да бъдат образовани по тези въпроси, така че да могат да изградят умения за справяне, които да работят адекватно за тях. Това е възможност да им се помогне да превърнат потенциалната си склонност към пристрастяване в продуктивни и конструктивни усилия. Трябва да подчертая, че биологичната част от процеса не трябва да се използва като извинение за поведение на пристрастяване, защото човека не е безсилен срещу биологични и всякакви други процеси. Виктор Франкъл предупреждава че човека не бива да се вижда просто като обект на биологични, психологични и социални условия. Той пояснява, че въпреки че човек не е свободен от тези условия, той е свободен да заеме позиция към тях, и той определя дали ще им противостои или ще им се предаде. Франкъл прави разлика между свобода от и свобода за; и докато „свобода от“ не е реалистично да се получи в реалния свят, Франкъл насочва към значението да осъзнаем как нашата „свободата за“ да се използва. Той дава примери от лагерите на смъртта, където някои хора се държали по-лошо от животни, а други били като светци. Франкъл заключава, че това, което определя тези резултати не са условията, тъй като условията били еднакви и за двете групи, а решенията на индивида.

Това, което прави най-голямата разлика в тези решения е това, с което лицето избира да се идентифицира. Идентифицирате ли се с проблема ("офицера“), или с вашата човечност ("Царя")? За съжаление, много хора са били третирани като че ли те самите са тяхното пристрастяване или тяхното психическо заболяване, и те са свикнали да се идентифицира с техния конкретен проблем: " аз съм наркоман " или " аз съм обсесивно-компулсивен." Език е наистина програмиране за мисли. Реалността е, че хората не са техните заболявания и проблеми, а по-скоро те "имат", страдат от тези условия. Осъзнавайки това води до овластяващи мисли за идентифициране със собствената човечност, от където лицето черпи сили и ресурси за справяне с проблемите. Франкъл посочва, че човешкото същество е в състояние да се дистанцира психически не само от най-лошите условия, но също така и от себе си, позволявайки му да избере отношението си към себе си. 

Заболявания и зависимости имат предсказуем курс--без лечение, те неизменно се влошават с течение на времето. Както бе споменато по-рано обаче, човешкото същество е спонтанно и непредсказуемо. В случай на пристрастяване, пристрастяването значително ограничава човешкият елемент и сега пристрастения индивид също се намира на един нещастно предсказуем курс. Същото е с животинското измерение вътре в човешката природа. Виктор Франкъл посочва, че само защото имаме човешкото измерение, не означава, че ние вече не притежаваме животинско измерение. Животните също имат предвидим курс-ние знаем, кога мечките спят и кога сьомгата плува срещу течението. Дали ние се идентифицираме с животинското измерение в нашата природа или се издигаме до по-приобщаващото човешкото измерение? Джоузеф Кембъл говори за този проблем в "Силата на Мита" по отношение на кризата на средната възраст, един друг ритуал, за който ние трябва да се подготвим: "Проблемът на средна възраст, когато тялото е достигнало връхната си точка на мощност и започва да намалява, е да се идентифицирате не с тялото, което е в отстъпление, а със съзнанието, на което тялото е превозно средство. Това е нещо, което научих от митовете". Той обяснява, че животът на човека до този момент трябва да е бил подготовка за идентификация с човешкото съзнание, за да се случи успешен преход. Задачата става много трудна, ако такава подготовка липсва.

Офицерът означава единомислие, строга дисциплина и сериозен ангажимент за избраната от тях област (цвета на квадратите), което води до високо ниво на експертни познания, но и потенциално до ригидност и липса на гъвкавост. Опасността е, както споменах по-рано, че светът може да се види само от собствената си сфера на компетентност, което им дава силна връзка и дълбоко, фокусирано разбиране на едно измерение, но не "периферно зрение", за да се види цялата картина. Джоузеф Кембъл пита: "Дали системата ще ви заличи и ще отрече вашата човещина, или ще бъдете в състояние да се възползвате от системата за постигане на човешки цели?  Всяка форма на човешка организация (система) е създадена от хора, и поне в началото, за да служи на човешките потребности. Ейбрахам Линкълн е изразил това доста красноречиво: "... на хората, от хората, и за хората." Въпреки това, често системите поемат свой собствен живот и по някакъв начин започват да действат потиснически на човешкото същество. Хората са експлоатират по различни начини, явни и тайни, а на индивида не му се позволява да се развие напълно и достигне зрялост. Човека се държи зависим от системата по един детински начин (с извинението „системата знае по-добре какво е хубаво за индивида от самия индивид“), вместо да се стимулира една здрава човешка взаимозависимост между индивидите (четете семейството и общността) в рамките на една човечна система. Този вид репресивна система Джоузеф Кембъл нарича "пустошта". Той предизвиква хората винаги да имат предвид взаимодействието и влиянието между човешкия индивид и неизбежната човешка система, на която той е част, и отговорността на всеки един от нас, без значение нашата позиция в тази система, за да и се даде човешко лице, човешка грижа, човешки подход, и в крайна сметка човешки резултат на нейните функции. И ако не го направим, ние значително допринасяме по наш собствен начин за създаването на пустош.

Едностранчивата концентрация, дисциплина и упорита работа на Офицера са това, от което човешките постижения са направени, и те са гарантирани ползи, докато ригидността и липсата на гъвкавост са само потенциални и предотвратими опасности. Всеки, който има потенциала да види голяма картина чрез своята област на компетентност и да е "Цар", а не "Офицер". Една незабравим среща ми идва на ум в този дух. По време на образованието ми в Аризонския Щатски Университет работих като возач на такси в летището „Скай Харбър“ във Финикс. Една сутрин, докато карах към работа, слушах доклад по National Public Radio за намаляване на броя на младите хора, желаещи да станат католически свещеници в САЩ и нуждата от внос на свещеници от други страни. Помислих за големите жертви на такова призвание (живот без семейство) и пожелах да мога да интервюирам свещеник един ден за да се опитам да разбере силата и ангажираността на такава вяра. Интересното е, че същия следобед един католически свещеник се отправи към моето такси. Почувствах възторг и започнах да се смея веднага--това е едно от най-изумителните доказателства за мен, че Вселената ни слуша и осигурява това, което е необходимо. Карах такси на летището около две години и това бе единствения път когато клиента ми беше католически свещеник. Той се усмихна, но не изглеждаше изненадан когато му казах защо аз се смеех—предположих че той трябва да е имал други подобни преживявания.

Когато го попитах как той е решил на живот на такава жертва, той просто отговори, че когато обичаш нещо, ти не чувстваш че това което правиш за обичта си е жертва, а по-скоро че е реализация на тази обич. Начинът, по който той каза това ме разтърси. И на мен не ми беше чужда вярата и любовта която тя вдъхновява, но непосредствеността на този човек, който говореше от дълбочината на своя годишен опит със свежест и простота, имаше ефекта като че ли чувах това за първи път в живота си. И наистина, това бе първи път, това беше неговата любов, неговата вярата, и неговият смисъл, кристализирани пред мен в този момент. Това беше едно духовно преживяване. Тогава разбрах, че дори обичта да не заменя всичко, всичко в света не може да замени липсата на обич. Джоузеф Кембъл съветва:

Следвайте блаженството си и врати ще се отворят, където не е имало врати преди ... Всяка животна кариера, която сте избрали в следването на блаженството си трябва да бъде избрана с това чувство, че никой не може да ме изплаши от това нещо. И без значение какво се случва, това е потвърждаването на живота ми и действията ми.

Шахът като Логотерапия


ВЪВЕДЕНИЕ

Шахът е игра на дъска, която, според повечето историци, произхожда от древна Индия. Получава популярност в Персийската империя, а по-късно се възприема широко в ислямския свят. Пренася се към Европа по време на арабското господство в Испания. С универсална привлекателност, шаха издържа теста на времето и запазва своето практическо значение за човешкото състояние, наред с вариациите в това състояние според времето, средата и културата. Днес шаха се играе почти навсякъде по света, предлагайки един развлекателен начин на социализация, надпревара и умствено занимание. Шаха изисква от нас да използваме и развиваме някои умствени способности, които са решаващи за нашето оцеляване и прогрес: концентрация, аналитично и критично мислене, разсъждаване, разпознаване на модели и тенденций, креативност и пр. Затова шаха също има значителна стойност в образованието и развитието на децата.

Преглед на литературата за ползата от шаха за децата е представен от Жим Селон в статията ‘’Защо шах?’’(http://www.edutechchess.com) на английски език. Той се позовава на различни изследвания, които документират връзката между използването на шаха в училище и подобряването на отценките по математика, наука и езикови изкуства. Обществените ползи също са отбелязани. Също така, има няколко важни книги на английски език по темата, подчертаващи образователните постижения, интелектуалното развитие и житейските умения които се развиват посредством шаха. Най-бележити са ‘’Децата и шаха’’ от Алексей Роот, ‘’Шаха за успех’’ от първият афро-американски гросмайстор по шах Маурис Ашли и ‘’ Преподаване на житейски умения чрез шаха’’ от Фернандо Морено, който пръв написа книга за шаха като средство за психологично съветване.

Алексей Роот убедително представя връзката между шаха и основните образователни теории и предоставя специфични учебни планове за възпитателите. Маурис Ашли дава едно внушително описание на неговото собствено развитие в шаха, както и на децата които той тренира, и подобно на Алексей Роот, апелира за използването на шаха в класната стая. Двамата осигуряват богат набор от средства и информация по предмета. Фернандо Морено описва различни житейски умения, които могат да бъдат постигнати чрез шаха, използвайки един когнитивно-бихевиористичен подход. Той описва процеса по време на психотерапевтични сесии и предоставя различни шахматни позиции, които използва в преподаването на житейски уроци.

Моето намерение с настоящия труд е да въведа някои нови перспективи по темата. Именно, в допълнение на различните ползи от преподаването и играенето на шах, играта и нейните отделни фигури могат да бъдат интерпретирани да символизират определени важни аспекти от живота; ние може да използваме шаха като платформа за беседи и дискусии с нашите деца относно тези аспекти. Това което може да бъде извлечено от шаха не са само аналитични, логични и креативни умения, но също изясняване на ценности, лична философия за живота и духовност. Неуловимото понятие за битието, покрито с мистерия и често пренебрегвано в света на действия и постижения, изглежда малко се приближава в шаха, за да ни напомни за неговото върховенство, символизирано от Царят.

От гледна точка на психотерапията, идеите в този труд могат да бъдат разглеждани като метод на логотерапия, която е смислено-концентрирана психотерапия, оригинално развита от Виктор Франкл- един от най-великите психолози на 20-ти век. Той учи, че има потенциално значение което трябва да бъде изпълнено във всяка ситуация в живота, без значение колко болезнена и трудна може да бъде тя. По време на Втората световна война Виктор Франкл и неговото семейство били лишени от свобода в нацистките лагери на смъртта; неговата бременна съпруга била убита в газовите камери, а родителите му починали от глад и болест. Франкл оцелява по чудо и след войната пише за своя опит и заключения за човешката природа в книгата си ‘’Човека в търсене на смисъл’’.

Аз предлагам този метод да бъде използван не само от терапевти, но също и от родители, учители и всички останали в състояние да помогнат на младите хора да открият смисъла в техния живот. Съществуват определени постижения, които имат потенциал да въздействат по-силно върху човешката природа; аз вярвам, че идеите на Виктор Франкл представляват такова постижение и не трябва да бъдат ограничени в областта на психотерапията. Те са тествани по време на най-тъмния период от човешката история и осигуряват вдъхновяващи прозрения и наблюдения. Те са наистина факти за човешката природа, факти, които ние всички трябва да съзнаваме, когато се изправим пред предизвикателствата на нашето време и на личния ни живот.

Моите идеи за шахматна терапия постепенно се развиха по време на работата ми като психотерапевт към Аризонския щатски отдел за лечение на малолетни престъпници. Първоначално започнах да използвам шаха като ледоразбивач и инструмент за изграждане на доверие с по трудните клиенти. Забелязах известен успех, тъй като тези престъпни младежи с определена степен на недоверие по отношение на възрастните и авторитетните фигури, започнаха да се откриват и говорят повече за автентични въпроси по време на нашите игри на шах. Шаха служи много добре да ги обезоръжи и  да им позволи да свалят техните ‘’опасни’’ маски и просто да бъдат деца, играещи игра на дъска. Аз също имах привилегията да работя под клиничното ръководство на д-р Глен Танита, който създаде много стимулираща среда, в която ние можехме да изясним нашите роли като терапевти, да усъвършенстваме нашите умения и да обсъдим подходите си, получавайки безценна подкрепа, мотивация и напътствие. Терапевтичната символика на шаха започна да се оформя като размишлявах върху това, което се обсъждаше по време на срещите за клиничното ръководство и се опитах да го приложа на практика по време на шахматните сесии с моите пациенти.

Шаха се разглежда повече като военна игра. Известният югославски шах-майстор и историк Павле Бидев, в своята статия ‘’ Шаха-математически модел на космоса’’, е между първите да постави под вапрос това всеобщо схващане, изтъквайки алегоричните тълкувания на шаха ‘’в светлината на индийските идеи за религиозна и философска символика’’. Той обяснява, че според индийската философия на природата, съществуват три фундаментални фактора, които обуславят живота на материята във вселената: светлина, тъмнина и движение. Таблата за шах и движението на елементите символизират тези фактори, докато самите фигури символизират четирите елемента: земя /топа/, вода /коня/, въздух /офицера/ и огън /царицата/. Той изтъква, че царят символизира етер-‘’един божествен, небесен елемент’’. Бидев заявява: ‘’Царят е това, което е първо и главно. Шаха е наречен царска игра, защото той, подобно на Царят, остава над всички други игри, а не защото главните фигурите в него са Царе.’’ Той теоретизира, че в началото си, шаха не е бил просто игра, а религиозен ритуал за посветените.

В тази връзка, идеята не е нова, че шаха може да бъде използван като ритуал за преходите в развитието на децата, начин да ги приветстваме с добре дошли в света. Религиите и традициите имат официални ритуали на преходите, които са доста необходими за младите хора когато те се опитват да получат приемане, признание и напатствие от техните семейства и общества. В съвременността, когато такива ритуали на прехода е по-вероятно да отсъстват, ние виждаме юношите да създават свои собствени ритуали (като татуировките), за да ги изтъкнат в един свят, който е почти безразличен към тяхното съзряване. В този смисъл, играенето на шах и връзката му с живота може да бъдат разглеждани като неофициален ритуал.

Този труд е една покана да се използва шаха повече в семействата и училищата, да се подобри качеството на живот, сплотеността и чувството за откритие и приклучение в тези среди, да ни помогне да се забавим, да мислим и наблюдаваме. Нужно е да подчертая тук, че хората не трябва да се чувстват несигурни в шаха—не е нужно те да бъдат добри играчи на шах за да бъдат полезни на младите хора. Правилата на играта са много лесни за научаване, а останалото е изцяло около процеса и разговора, който произтича от играта. Фернандо Морено съветва, че е важно да си признаем ако не сме сигурни какво правим в конкретен случай, и да попитаме за идеи. По този начин ние показваме на децата, че в действителност ние всички имаме ситуации, в които не знаем какво да направим и даваме пример как и те да попитат за съвет в подобни ситуации в техния живот. Без значение дали си нов в шаха или не, той е важно средство да подготвиш себе си и своите деца за един автентичен, смислен и целенасочен живот.

 

ЦАРЯТ

Царят означава онова, което е първо и главно.   Павле Бидев

Смисълът на живота

Царят е най-ценната фигура в шаха. Неговата стойност е абсолютна, защото ако изгубиш своя цар, ти губиш играта. Всички други фигури имат относителна стойност /която се променя според позицията и ситуацията/: Пешката се оценява за 1 точка, Топът за 5, Коня за 3, Офицерът за 3, а Царицата за 9. Царят следователно символизира тези решаващи неща в живота, които не могат да се купят и продадат. Това е добра тема за дискусия с децата, да ги окуражим да споделят какво в техния живот те смятат за абсолютно, без цена и онова без което животът им би бил невъзможен. Това може да бъде взето до най-основната степен за да насърчим уважение и интерес към природата и загадките в живота.

В шаха има два Царя—единият е нашия, а целта на играта е да придобием другия. Това може да бъде видяно на едно лично ниво, където нашия Цар е нашата душа, а Царят който ние се стремим да уловим, е смисълът на нашия живот. Това е наистина същността на автентичния живот, или както Виктор Франкл казва, ‘’главната мотивация’’ в човешкия живот. В неговата книга ‘’Човека в търсене на смисъл’’ Франкл отбелязва, че в днешния свят много хора може да разполагат със средства, но им липсва смисъл в техния живот, и това обяснява много от съвременните проблеми. Той обяснява, че ‘’смисъла на живота се различава от човек до човек, от ден до ден, от час до час. Следователно, това, на което трябва да се фокусираме не е смисъла на живота като цяло, а по-скоро специфичния смисъл на личния живот в даден момент.’’ Франкл илюстрира това чрез пример от шаха, където един ‘’добър ход’’ може да се определи само в контекста на дадена ситуация. Нашите ценности ни информират за крайния смисъл на живота, подобно на шаха, където ние знаем, че главната цел е царят. За да се изпълним този смисъл обаче, на нас ни е нужно да изберем нашите ’’ходове’’ , въз основа на нашите уникални обстоятелства. Аз заимствам красноречието на Франкл като обяснявам на моите пациенти, че има определени неща в живота, които единствено те, като индивиди могат и трябва да направят; до индивида е дали ще ги направи или ще ги остави завинаги неизвършени.

През ужасите в лагерите на смъртта, Франкл трябвало да потвърди смисъла на собствения си живот и да помогне на другарите си които размищляли за самоубииство. Той осъзнал, че не трябва да пита за смисъла на живота, а по-скоро да вижда себе си като един човек разпитван от живота. Това може да се разглежда като една шах-динамика, където ти разбираш, че не си ти, който поставя живота в шах, а по-скоро обратното- ти си в шах. В този смисъл играта изисква не да преследваш Царят на опонента, а да се погрижиш за твоя собствен Цар. Ако не си способен да направиш това, ти си в матова ситуация. Франкл отговорил на неговото страдание с отговорни и благородни действия, действия които да отстояват човешкото достойнство в лицето на най-тежкото му предизвикателство.

От това ние виждаме, че смисъла на живота е ‘’ двупосочна улица’’ –ние имаме право да очакваме определени неща от живота и да се стремим към тях; но живота не свършва, когато ние вече не сме в състояние да очакваме нещо, защото живота също очаква неща от нас. Когато Франкл обръща въпроса – не какво аз очаквам от живота, а по-скоро какво живота очаква от мен – това ме кара да си спомня за Джон Ф. Кенеди, който, години по-късно (от Франкл) изрече прочутите думи: не питай какво твоята страна може да направи за теб, а какво ти можеш да направиш за нея. Във висините на успеха и в дълбините на страданието, принципа е същият. В днешно време ние сме свидетели на примери като Бил Гейтс и Уорън Бъфет, които даряват своите големи богатства за да служат на човечеството като отговор на това, което живота очаква от тях.

Джоузеф Кембъл, един от най-великите американски мислители  на 20-ти век, достигнал до подобни заключения за смисъла на живота чрез своите знания в областта на митологията и религията. Той казва: ‘’Когато хората казват, че търсят смисъла на живота, това което те наистина търсят е дълбокото преживяване на живота.... Ти донасяш смисъла в живота.’’ Това е осъзнаването, че ние имаме силата и отговорността да открием и да изпълним уникалния смисъл на нашия живот. ’’Дълбоко преживяване’’ в живота може да бъде постигнато само чрез активно участие и пълна отдаденост. По думите на Франкл, човешкото същество не е ‘’затворена система’’, смисъла не се изолира в човека, но е във взаимоотношението между човека и света. Така е и в шаха--целта се постига в процеса на взаимодействие между двете страни. Ти правиш ход и света реагира, потвърждавайки, че сте свързани, че ти си част от тази огромна размяна на мисли и енергия, че ти си отговорен и това каквото ти правиш има значение и тежест в света.

Битието и действието

Царят не прави много –той само се премества по един квадрат наведнъж и е особено уязвим. Другите фигури са задължени да подсигуряват безопасността на Царя. Тук може да бъде разгледан въпроса за противоречието между стойността на Царя и неговите способностите. Ако Царя не прави много, откъде идва неговата неизмерна стойност? Повечето хора се затрудняват с този въпрос и често следват интересни дискусии. Тук старата философска тема за ‘’битието и действието’’ може да бъде поставена на обсъждане – стойността на Царя идва от неговото БИТИЕ (СЪЩНОСТ), а не от неговото ДЕЙСТВИЕ.

Ние живеем в свят, който е фокусиран толкова много върху действието, (на пример, представянето в училище, на работа, постижения, материални успехи) че ние сме склонни да игнорираме самото битие и същност на нашия живот и свят. Битието е такава загадка, че колкото повече човек размишля върху този въпрос, усещането за чудо се увеличава. Алберт Айнщайн е казал: ’’Вечната мистерия на света е неговата разбираемост.’’ Мистерията се разкрива ... и парадоксът, че тя не е по-малко загадъчна след разкриването. Обаче, в свят, където понятието за битието има тенденция да бъде пренебрегвано от повечето хора, и възрастни и деца не са свикнали да размишлят за тайната на съществуването. Царят изразява реалността, че битието е първичното, докато действието е второстепенно. Няма действие без битие. В процеса на психотерапия е нужно да се слезне една стъпка по-надолу, от самата психология до философията на пациента, и дори още по-дълбоко, до духовността на пациента (бъдете внимателни да не налагате вашата лична духовност в ролята си на влияние, което е хем неетично, хем неефективно), за да се стигне успешно до изясняване на ценностите на пациента и осъзнаването на уникалния смисъл на живота на пациента.

Кой съм аз? Какъв е този свят около мен? Какво е важно за мен? Какво си струва моето внимание, време и усилие? Това са въпроси свързани с битието и значението. Когато едно дете открие темата за битието и същността, и бъде подканено да сподели своята гледна точка, много често следва една свежа и интересна переспектива. Веднъж един клиент ми каза, че неговата осведоменост за битието му помогнала да реши религиозен въпрос, който тежал в съзнанието му: Ако Бог създал всичко, тогава кой е създал Бог? С убеждението че битието е първично а действието вторично, той съумял да определи въпроса ‘’кой е създал Бог’’ като вид въпрос свързан с действие; фокусирайки се на мистерията на битието, въпросът изгубил тежестта и релавантността си.

В моите дискусии с децата, аз обяснявам, че докато действието има начало и край, битието неограничено и безпределно. Аз сравнявам битието с тишина, а действието с думите, които казваме. Точно както тишината държи нашите думи а важността и често се пренебрегва, така  и битието ‘’държи‘’ нашите действия и също често се пренебрегва и недоотценява. Друг паралел, използван традиционното, за да опише взаимоотношението между битие и действие е мелничния камък - той се състои от главен стълб, който е неподвижен, и около който камъкът се върти. Целта е да намерим такова спокойно място в себе си и да насочим нашите действия от такава гледна точка. Ако ние сме по осведомени за нашето битие и го поставим на ‘’трона’’ в нашата ценностна система, тогава нашите действия ще бъдат по-съдържателни, целенасочени и ефективни. Процесите на личностно формиране и морално развитие стават по-съзнателни и умишлени когато битието се има предвид.

Когато ние възприемем мистерияата на битието, ние ‘’чувстваме’’ приливът на живота и придобиваме ‘’перспектива на изобилието’’, както Уейн Дайер я нарича, отказвайки се от широко разпространената ‘’перспектива на недостига’’. Жестове на щедрост тогава следват такава перспектива. ‘’Перспективата на недостига’’ позволява на страха да повлияе на процеса на вземане на решение и често води до крайности във времена на просперитет както и във времена на трудности, и така пречи на оптимизирането в добри времена и ефективното решаване на проблеми по време на кризи. Виктор Франкл разказва как ужаса в лагерите на смъртта тласкал хората да се опитват да направят ‘’настоящето.......по-малко реално’’; повечето хора се фокусирали повече на миналото си. Франкл предупреждава срещу такъв подход, защото по този начин те пренебрегвали реални възможности да подобрят своята съдба и да извлекат смисъл от тяхното настоящо съществуване, без които следват безнадеждност и самоубийства.

При дискутирането на темата за злоупотребата с наркотични вещества с децата, аз им обяснявам, че когато те вземат наркотици с цел да се чувстват опиянени и щастливи, това означава, че те се опитват до поддържат един начин на битие (опиянен) с действие (вземане на наркотици). Обаче, битието е ‘’по-голямо’’ от действието. Аз валидирам, че хората които използват наркотични вещества знаят на някакво ниво, че те трябва да се грижат за своето битие, но реда при тях е обърнат, понеже действието не може да поддържа битието просто защото ‘’по-малкото’’ нещо никога не може да издържа ‘’по-голямото’’. Абсурдно е да се опитваме да подкрепим тишината с нарастващ шум. Правилният ред на нещата е че битието поддържа действието, а действието служи на битието. В шаха, без Царя всички други фигури ще бъдат ‘’мъртви’’, тъй като тяхното съществуване е подкрепяно от Царя, но е необходимо и те да служат на Царя със своя капацитет за действие за да стане добра игра.

Но как да започнем да почитаме битието, ако ние сме емоционално изтощени или химически зависими? Ние трябва да приемем всяка страна и аспект на битието което в даден момент преживяваме – ако сме тъжни, необходимо е да преживеем нашата скръб, а не да бягаме от нея; ако сме ядосани, нужно ни е да го приемем без да действаме необмислено; ако сме изплашени, трябва да насочим вниманието си към страха си и причините за него. Всичко, което преживяваме е съобщение от битието и ние трябва да дефишрираме съобщението, а не да бягаме от него. Трябва да подчертая тук важността да се научим да издържаме на неприятните емоции и стрес, и нека нашите емоции следват своя курс без да превръщаме една лоша ситуация в по-лоша. Пристрастения мозък трябва да издържа силно (но постепенно намаляващо) жадуване за наркотици в продължение на няколко години, докато химически подсилените невронни пътища постепенно намалеят и изчезват с липсата на продължаващо подсилване (когато пациента спре да консумира наркотици). Тук думите на известния поет и духовен учител Руми изразяват този терапевтичен принцип: ‘’ От всички лекове, които Бог е създал, търпението е най-доброто.’’

Всяко действие трябва да бъде направено с намерение да служи, а не да подкопава битието. Това е една покана да се положат усилия ценностите на пациента и неговите действия да бъдат в съответствие-‘’нека  красотата която обичате стане това, което правите’’ съветва Руми. В този смисъл Царят също символизира нашата съвест. Виктор Франкл обяснява, че когато основната мотивация на човека да открие и изпълни смисъла на своя живот е осуетена, тогава той се обръща към второстепенните утешения, като преследване на удоволствия /психологията на Фройд/, изразени от употребата на наркотични вещества и липсата на сексуална отговорност, или желанието за власт /психологията на Адлер/, изразена чрез мания за пари.

Бих искал да отбележа тук, че някои деца често искат да стигнат до пребързани изводи за битието, тъй като във фазата на развитие в която са, те имат трудности да обработват абстрактни идеи. В този смисъл, шаха помага за конкретизиране на тези абстрактни идеи, но ние трябва да бъдем внимателни да предпазим децата от погрешните заключения. Например, имах ситуация, в която, обяснявайки идеите за битието и действието на непълнолетен клиент задържан под арест, той реагира  уверено: ’’Аз го разбирам-бъди просто такъв какъвто си’’, като че ли той се опитваше да оправдае собственото си антисоциално поведение чрез концепцията за битието. Той бе приел престъпна самоличност и неговите възприятия го водеха до изводи, които допълнително потвърждаваха тази самоличност. Тук индианската приказка за ‘’Двата вълка’’ помогна:

Един стар индиански вожд учил своя внук за живота:

‘’Борба се случва вътре в мен’’ казал той на момчето.

‘’Това е ужасна борба и е между два вълка.’’

‘’Единият е зло–той е гневът, завистта, скръбта, недоволството, алчността, арогантността, самосъжалението, вината, яда, малоценността, лъжата, фалшивата гордост, превъзходството, неувереността и егоизма.

Другият е добро–той е радостта, мира, любовта, надеждата, спокойствието, смирението, благостта, милосърдието, съпричастността, щедростта, истината, състраданието и вярата.

 Същата тази борба се случва и вътре в теб – и вътре във всеки друг човек.’’ 

Внукът помислил върху това за минута и попитал дядо си, ‘’Кой вълк ще победи?’’

Старият вожд отговорил: ‘’Този, който ти подхранваш.’’ 

Това е приказка за израстването. Битието е независимо от нашия избор и действия – то просто  е по един свой си, загадъчен начин и ние сме привилегировани временно да бъдем негови ‘’гости’’.  Какъв вид гости искаме да бъдем? Ние се препитаваме и получаваме подкрепа от битието, а нашите отношения насочват това препитание към единия или другия ‘’вълк’’, в действия които служат да потвърдят битието, показвайки благодарност и респект, или в действия които са късогледи и саморазрушителни, показвайки липса на съзнание и напътствие.

Повече ще бъде казано за израстването когато дискутираме Пешката по-късно, но някои неща е необходимо да бъдат споменати още тук. Процесът на израстване включва учене, в което вродени качества като интелект и памет са призовани, стимулирани на тяхното ниво на развитие, подобрени, и индивидите са посветени в ‘’знанието’’ на биологичния вид на който принадлежат. По този начин, ученето може да бъде грубо разглеждано като целенасочено взаимодействие между биологични фактори и фактори на средата, между ‘’природа и възпитание’’, чиято цел е подготовката на индивида за оптимално съществуване. В случая на човешките същества, процесът на основното обучение и развитие между раждането и зряла възраст отнема около 18 години в момента – по-дълго в сравнение с предишните исторически периоди и много по-дълго отколкото е необходимо за животните.

Голяма част от подготовката на животните е сварзана с инстинкта, докато човешката подготовка изисква много повече обучение. Казано  по друг начин ‘’възпитателния” дял е много по-голям при хората във формулата на взаимодействието “природа-възпитание” както се вижда от все по-нарастващата необходимост от ‘’възпитание’’. В тази връзка, старата китайска пословица ми идва на ум: Няма лоши ученици, само лоши учители. Тази пословица оценява важността на значимите хора в живота на един млад човек, започвайки от родителите и онези които се грижат за децата. Важно е да отбележим обаче, че всеки индивид отделно интерпретира това, което е научил, по един собствен, уникален начин, и следователно крайната отговорност за това, в какво един индивид се превръща се носи самия индивид.

Виктор Франкл ни напомня, че ние не само съществуваме, а и решаваме какво ще бъде нашето съществуване; всяка секунда ние правим избор за това, какви ще станем в следващия момент. Това е човешки елемент, който не се поддава на никакви прогнози и предвиждания, и е достояние на индивида. Никакъв статистически метод не може да улови човешкия елемент. Той е източник на спонтанност и надежда за човечеството, защото има потенциала да се издигне над ограниченията на неадекватните учители и модели на подражание.

По време на една от сесиите за обучение на нови служители в Аризонския щатски отдел за лечение на малолетни престъпници бяхме предупредени да избягваме капаните за извинение на престъпното поведение на нашите клиенти, като тяхното социално-икономическо положение или лични трагедии. Факт е, че милиони тийнейджъри живеят при трудни социално-икономически обстоятелства и преживяват лични трагедии в своя живот, но не се обръщат към престъпния живот. Виктор Франкл също говори за значението да позволиш и да помогнеш на хората да поемат отговорност за действията си, да си възвърнат чувството за лична свобода чрез разбирането, че вината е човешки избор, а преминаването през нея и преодоляването й е човешка отговорност. Той посещавал затвори и разговарял със затворниците като с колеги, защото осъзнал, че това е, което им е най-необходимото за да имат шанс да се върнат към нормален живот.

 

 

Човешкото достойнство

В работата си като терапевт открих, че е много трудно да се обясни концепцията за ‘’вроденото човешко достойнство’ на хора, които черпят самочувствието си от външни източници. Това е концепция, която е в основата на това как ние виждаме самите себе си и другите, и е адресирана във всички големи традиции и философии, както и съвременните подходи за терапия. Конфуций е казал: ‘’Без това  вродено чувство за човешко достойнство, човек не може дълго да издържи на несгоди, нито може дълго да се наслаждава на просперитет.’’

В работата си с непълнолетни правонарушители, и практикувайки моите идеи за шахова терапия, открих, че Царят е много добър пример, чрез който да обясня идеята за ‘’вроденото човешко достойнство’’. Чрез Царят може лесно да се покаже, че стойността на човешкото същество е наистина в нашето същество, и в това ние всички сме еднакви. Аз често се шегувам с това, че ние назоваваме сами себе си „човешки същества, а не човешки действия.  В тази връзка Руми е казал: Всички хора са еднакви, но различията настъпват, тъй като някои проумяват това, а други не.

Понякога аз питам моите клиенти, дали те имат по-стари баби и дядовци или някой близък, който е инвалид, и използвам тези примери да покажа, че нищо от тяхното човешко достойнство и тяхната ценност за децата и семействата им не е по-малко в следствие от тяхната неспособност да вършат определени неща.

Бих искал да изясня тук и разликата между стария философски термин ’’вродено човешко достойнство’’ и по-новата философска конструкция ’’самоуважение’’. Човешкото достойнство е онова което ние споделяме с цялото човечество, докато самоуважението е ограничено в индивида, в егото. Единствено самоуважението произлязло от осъзнаването на вроденото човешко достойнство е обосновано и полезно. Затова при консултации ние се опитваме да преценим дали човек получава своето самоуважение външно – от своите имущества, постижения или други физични и материални характеристики, или то се получава вътрешно, т.е. от вроденото му човешко достойнство. Това всеобщо достойнство не трябва да се вижда като отричане на уникалността на индивида, а по-скоро като подвърждение на тази уникалност и уважение към уникалността на всеки друг. Виктор Франкл изтъква, че точно както смисъла на живота е безусловен, такава е и ценността и достойнството на всеки човек. Джоузеф Кембъл възкликва: ’’Привилегията на живота ти е ти да бъдеш ти’’.

Нашата уникалност съдържа нашата лична, единствена по рода си отговорност, която ние като индивиди имаме в света. Тя също така съдържа и една неизбежима самота. Тук думите на Ганди идват на ум: ’’Дори ако си сам с истината, истината си остава истина’’. Ние всички сме сами от гледна точка на човешката уникалност. Но в търсенето на истината и на смисъла на нашия живот ние ‘’се пресичаме’’ с други, които правят същото; по този начин нашата самота поне не се преживява като изолация. И в шаха е същото--ние ‘’се пресичаме’’ с други в този общ интерес, който е доста подобен на живота, където всичко което правим има значение, където трябва да участваме отговорно, и колкото по-отговорното е участието ни, ние се чувстваме повече у дома. По този начин шаха може да има силно положителен ефект върху човека, и да предизвика усещането в индивида че той принадлежи на този свят, че е част от това, как нещата биват решавани или как нещата да бъдат постигнати, и че споделя това с другите хора.

Цялостност, хармония и яснота

В своята лекция Подход към изкуството, Джоузеф Кембъл напомня, че Джеймс Джоис определил правилното изкуство като ‘’статично’’ – това е изкуство, чийто предмет не те подтиква да желаеш, да ненавиждаш или да се страхуваш, а по-скоро да изпитваш учудване и възхищение пред него. Това съответства на съществената част в шаха, символизирана от Царя. Кембъл след това продължава към описанието на естетичното преживяване от Свети Тома Аквински, което включва три фази: Цялостност /единство/, Хармония, и Яснота /лъчезарност, очарование/.

Царят в шаха е наистина символ за единство и цялостност--другите фигури не са обособени единици, а по-скоро части от ‘’Едното Нещо’’, както Кембъл се изразява. Тук може да бъде повдигнат въпроса за границите. Много психологични проблеми се дължат на липсата на граници или неадекватни граници на пациента. В такива случаи пациента или е склонен да нарушава границите на други, или да става жертва на хора които се опитват да нарушат неговите граници (и успяват в отсъствието на такива). Проблемът с границите е най-често срещан между близки хора—съпружници, родители и деца, и приятели. В общества където важността на индивида е по малко разбрана, този проблем е по-силно изразен защото и родителите сами не разбират как да пристъпят към него и да помогнат на децата си да развият здрави граници, които се нужни за тяхното развитие и израстване. Кембъл съветва: ‘’ти трябва да поставиш рамка около себе си и да станеш Едно Нещо’’. Тук също може да се подчертае идеята, че ти имаш един живот–не трябва да има разделение на личен живот, професионален живот, социален живот и пр. , а само един живот  и тези другите аспекти са само части от този живот. Ние всички сме чували абсурдното ‘’условие’’ на някои професии да оставиш личния си живот пред вратата на офиса, или добронамерения но нереалистичен съвет да не носиш работата си вкъщи.

Втората фаза на естетичното преживяване е Хармонията. Кембъл обяснява това като как ти подреждаш тези различни части вътре в Едното Нещо. Той използва фразата “ритъм на красота” и ни напомня, че ‘’ритъмът е инструмент на изкуството’’. Кембъл дефинира това като взаимоотношението ‘’част към част, част към цялото, и цялото към всяка от неговите части’’. Хармонията и баланса в шаха трябва да се правят със същата идея – усъвършенствайки и подреждайки фигурите на дъската по такъв начин, че да са в позиция да служатат Царя най-добре. Балансът тук обаче е много променлив. Фигурите са свързани с всяка друга и царят, и те са в този динамичен ритъм помежду си, и с фигурите на опонента, където се намира тяхната цел. Всеки ход е един опит да се промени този баланс и да се въведе нов, по-подходящ баланс, и затова в шаха (и в живота) ние сме по-уязвими когато сме по-агресивни - агресивния ход ни принуждава да изгубим баланс.

Очевидния въпрос е, как да се движим без да загубим баланса? Как да поддържаме хармонията в динамичния, непрекъснато променящ се свят? Част от отговорът се крие в припомнянето, че  това Едно Нещо има цел. Виктор Франкл концепциализира хармонията в психичното здраве като определено напрежение между каквото сме и каквото искаме да станем. Той твърди, че психичното здраве не изисква ‘’състояние без обтягане‘’ или освобождаване на напрежението с всички средства и на всяка цена, а по-скоро отдаването на ’’цел, която има смисъл, на свободно избрана задача.’’ Той визуализира психичното здраве като двуполюсно поле в което единият полюс е индивида, а другият е смисъла, който се реализира от индивида. Според него, работата на терапевта е да създаде това напрежение, преориентирайки човекът към смисъла на неговия живот. Когато осъществяваш смисъла на своя живот, твоите стъпки са стабилни и отстояващи, а когато само преследваш власт или удоволствие, ти ставаш агресивен.

Яснотата, третата фаза на естетичното преживяване, е описана от Кембъл като ‘’естетично въодушевление–аха момент. Въодушевени сте’’. Тя е плода на цялото старание. В шаха това е момента на мата, но също и добре измислената стратегия, която поражда желания резултат и носи радост със своята изисканост (подобно на всеки друг спорт). В живота това е момента, когато от привидния хаос изниква един калъп който може да се разпознае, както се изразява д-р Глен Танита. Това е едно потвърждение на валидността на нашите усилия и същевременно променя образеца ни за света като го прави по-точен от преди. Кембъл просто казва ‘’то унищожава егото’’. В шаха понякога каквото унищожава егото не е мата който постигаш, а по-скоро мата който претърпяваш. Разгледано полу-шеговито, всеки мат помага, ако си способен да го отцениш.

 Когато тренирам децата как да играят шах, аз ги съветвам да помнят три неща: „защита, развитие“, и сделка“. Тези три неща приблизително се равняват на горе-споменатите фази. Защитата служи за поддържане на целостта и минимизиране на загубите. Аз подканвам младите си пациенти да споделят кои специфични действия в техния живот те виждат като отбранителни. Предмет на обсъждане са теми като предпазно шофиране, здравословно хранене, тренировки и други здравословни навици. Ако пациента има проблеми със злоупотребата с наркотични вещества, ние ги обсъждаме в този контекст като бариери за изграждане на здрава защита в живота. 

Развитието е фазата на динамичното равновесие. Аз често акцентирам, че е много трудно да се развиваш, ако си постоянно под атака. Тук йерархията на нуждите на Абрахам Маслоу идва на ум в смисъл как основните нужди трябва да бъдат осигурени преди човек да е в състояние да се стреми към по-високите, по-възвишените цели. Аз вярвам, че това е полезно що се отнася до подпомагане на децата да оценят своите семейства и да бъдат благодарни за това какво те са направили за тях. Обаче, Виктор Франкл доказва, че един човек може да достигне самоактуализация сред смъртта и страданието, и в този смисъл старателно построената пирамида на Маслоу не е достатъчно описателна на процеса на самоактуализация. Някой би  могъл да твърди, че Франк добре защитил духовния смисъл на думата, която е компенсирана от недостига на храна, безопасност и сигурност. Тук имат смисъл думите на Уейн Дайер: ‘’Винаги има духовно решение на всеки проблем’’. Опита на Франкл е внушителен пример, който може да се използва при работа с деца, които идват от нуждаещи се семейства.

Главната „сделка е мат момента, но също така има и по-малки сделки по пътя, които те довеждат до главната. Преди всеки ход, играчът трябва да определи дали „защита“, „развитие“, или „сделка“ е доминиращия фактор в този момент във времето. Тук трябва да подчертая важността напълно да присъвстваш в настоящия момент за да го приемеш такъв какъвто е. Без това условие, човек не е в състояние да определи точно ситуацията ‘’на фронта’’. Аз забелязвам много клиенти чието ‘’желателно мислене’’ и/или ‘’изплашено мислене’’ се намесва в това как те отчитат своята реалност. Например, децата често ми разказват, че марихуаната не би трябвало да бъде незаконна и че не е справедливо, че те са в ареста по обвинения притежание на марихуана или продажба на марихуана. Моята работа е да им помогна да разберат, че това че те не са съгласни със закона не означава, че те не трябва да го вземат предвид.

Екхарт Толи, автор на ‘’Силата на сегашния момент’’, обяснява в големи подробности какво означава това да бъдеш напълно присъствен в настоящия момент. Това е наистина чудесен начин да почетеш своето съществуване. Артисти, атлети, шах играчи и всеки, който обича своята работа познава чувството да загубиш себе си в момент на пълна концентрация. Ако ние сме по-съсредоточени в това преживяване, както при медитация, ние ще забележим, че нашето присъствие става ‘’по-плътно и по-силно’’, по-приземено, и има едно чувство на сигурност и доволство, което го съпровожда. За съжаление, много хора прекарват твърде много време мислейки за миналото или тревожейки се за бъдещето, за сметка на цялостното живеене и оценяване на настоящия момент. Марк Твен казва: ’’Моят живот е пълен с трагедии, и половината от тях действително се случиха’’.

Аз използвам един кратък разказ на Лев Толстой за да илюстрирам важността на настоящия момент и признателността на хората в нашия живот. Толстой разказва за един цар, който искал да знае отговорите на три въпроса: Какво е най-важното време в света? Кои са най-важните хора в света? И кое е най-важното нещо, което да направиш в живота? Той предложил големи награди за убедителни отговори, които привлекли много ‘’мъдреци’’ в двореца. Някои казали, че най-важното време е времето на сеитба, докато други твърдели, че това е времето за жътва. Някои убеждавали, че най-важните хора били фермерите, защото те осигурявали храна, други посочвали докторите, а трети военните и полицаите, които пазели мира. Имало също и различни мнения какво било най-важното нещо, което трябва да направиш в света.

Царят не бил доволен от отговорите. Той проумял също така, че важните въпроси не могат да бъдат разрешени от ‘’мъдреците’’ в двореца, чиято основна цел била наградата на царя, и че би било по-добре да предприеме пътуване и  да намери отговорите сам. Тук аз спирам и питам моите клиенти какво те мислят за отговорите на тези въпроси. Така тръгва интересна дискусия и изясняване на ценности. Поуката в тази история идва на края: царят дочул за наистина мъдър човек, който живял в планината и го потърсил. Чрез определени  практически примери мъдрия човек могъл да покаже на царя, че най- важното време в света е настоящето, най-важните хора в света са хората с които си сега, а най-важното нещо, което трябва да извършиш в света е да направиш нещо добро за тези хора.

Често един отбранителен ход е също така и ход на развитие, и „сделка“ /когато ти заменяш фигурите с цел „защита“/ или и двете, но ти трябва да си наясно с главното намерение на хода. Онова което има най-голямо значение е твоето намерение, и то определя действието на първо място. Да научим децата да съзнават намеренията си и да правят техния избор с умисъл е едно безценно умение.