ОФИЦЕРЪТ

Дали системата ще ви заличи и ще отрече вашата човещина, или ще бъдете в състояние да се възползвате от системата за постигане на човешки цели?  Джоузеф Кембъл

Както споменах по-рано, що се отнася до четирите елемента, Офицерът е символ на Въздуха. Той действа много добре в тълпата, където е склонен да се крие и да бъде почти невидим /подобно на въздух/. Тук смисъла, който може да се долови е, че тъкмо защото нещо не може да се види, това не означава, че то не съществува. Един обикновен пример за децата е, че хората са способни да летят, защото въздуха не е ‘’нищо’’, а е съставен от невидими частици, които упражняват натиск нагоре върху крилете на самолета. Има много неща в живота, за които може да се каже че са повече отколкото среща окото, чийто символизъм е полезен и може да го използваме за да помогнем на децата си да разберат това.

Руми дава примерът с едно яйце и неизвестната възможност, която то съдържа – то може да бъде яйце на птица или яйце на змия. Виктор Франкл използва законите на триизмерната онтология като пример в своята критика към тенденцията в науката да се извличат основни заключения за човешката природа базирани само на проучванията в едно измерение, както е в биологията, психологията или социологията. В неговата книга ‘’Воля за смисъл’’ той посочва, че формата на сянката хвърлена от конус, цилиндър и сфера на хоризонтална плоскост е същата–кръг. Проблемът е, че науката ‘’вижда’’ сенките, но не е в състояние да схване самите предмети. Това е ограничение в науката, което може единствено да проучи едно измерение във дадено време, докато това с каквото ние се занимаваме в реалния свят на човека е многомерен феномен. Разбира се, Франкл не е против научният метод, който трябва да бъде едноизмерен; той е против неточните обобщения, които понижават човешкото съществуване до ограничени ‘’научни’’ дефиниции вместо признанието, че науката е само описание на едно измерение от човешкото съществуване.

Офицерът се движи само диагонално, докато линията е отворена, и може да се спре на всеки квадрат в тази линия. Ако той стои на бял квадрат, на пример, той може да се движи само по бели квадрати и е "сляп" за това какво се случва на черните квадрати. Тъй като дъската се състои от равен брой черни и бели квадрати, офицерът може потенциално да работи само върху половината от дъската.

Офицерът се нарича „ловец“ в повечето държави от бивша Югославия. Д-р Танита обяснява динамиката на натрапчивите и обсесивни мисли като еволюционна адаптация на малкия мозък, за да помогне в процеса на лов. Ловецът е напълно фокусиран върху плячката до изключване на всичко останало. Ловецът се абсорбира в процеса на дебнене. Този вид адаптация е доста необходим за успеха на всяка професия, но особено в тези, свързани с научни изследвания и сложни за решаване проблеми, които изискват много упоритост и устойчива концентрация за дълъг период от време, без гаранция за успешен изходтова е най-модерната форма на лов.

Негативната страна на натрапчивите и обсесивни мисловни процеси, обаче, се вижда в хазарта, употребата на наркотици, и други форми на поведение на пристрастяване. Полезно е младите хора да бъдат образовани по тези въпроси, така че да могат да изградят умения за справяне, които да работят адекватно за тях. Това е възможност да им се помогне да превърнат потенциалната си склонност към пристрастяване в продуктивни и конструктивни усилия. Трябва да подчертая, че биологичната част от процеса не трябва да се използва като извинение за поведение на пристрастяване, защото човека не е безсилен срещу биологични и всякакви други процеси. Виктор Франкъл предупреждава че човека не бива да се вижда просто като обект на биологични, психологични и социални условия. Той пояснява, че въпреки че човек не е свободен от тези условия, той е свободен да заеме позиция към тях, и той определя дали ще им противостои или ще им се предаде. Франкъл прави разлика между свобода от и свобода за; и докато „свобода от“ не е реалистично да се получи в реалния свят, Франкъл насочва към значението да осъзнаем как нашата „свободата за“ да се използва. Той дава примери от лагерите на смъртта, където някои хора се държали по-лошо от животни, а други били като светци. Франкъл заключава, че това, което определя тези резултати не са условията, тъй като условията били еднакви и за двете групи, а решенията на индивида.

Това, което прави най-голямата разлика в тези решения е това, с което лицето избира да се идентифицира. Идентифицирате ли се с проблема ("офицера“), или с вашата човечност ("Царя")? За съжаление, много хора са били третирани като че ли те самите са тяхното пристрастяване или тяхното психическо заболяване, и те са свикнали да се идентифицира с техния конкретен проблем: " аз съм наркоман " или " аз съм обсесивно-компулсивен." Език е наистина програмиране за мисли. Реалността е, че хората не са техните заболявания и проблеми, а по-скоро те "имат", страдат от тези условия. Осъзнавайки това води до овластяващи мисли за идентифициране със собствената човечност, от където лицето черпи сили и ресурси за справяне с проблемите. Франкъл посочва, че човешкото същество е в състояние да се дистанцира психически не само от най-лошите условия, но също така и от себе си, позволявайки му да избере отношението си към себе си. 

Заболявания и зависимости имат предсказуем курс--без лечение, те неизменно се влошават с течение на времето. Както бе споменато по-рано обаче, човешкото същество е спонтанно и непредсказуемо. В случай на пристрастяване, пристрастяването значително ограничава човешкият елемент и сега пристрастения индивид също се намира на един нещастно предсказуем курс. Същото е с животинското измерение вътре в човешката природа. Виктор Франкъл посочва, че само защото имаме човешкото измерение, не означава, че ние вече не притежаваме животинско измерение. Животните също имат предвидим курс-ние знаем, кога мечките спят и кога сьомгата плува срещу течението. Дали ние се идентифицираме с животинското измерение в нашата природа или се издигаме до по-приобщаващото човешкото измерение? Джоузеф Кембъл говори за този проблем в "Силата на Мита" по отношение на кризата на средната възраст, един друг ритуал, за който ние трябва да се подготвим: "Проблемът на средна възраст, когато тялото е достигнало връхната си точка на мощност и започва да намалява, е да се идентифицирате не с тялото, което е в отстъпление, а със съзнанието, на което тялото е превозно средство. Това е нещо, което научих от митовете". Той обяснява, че животът на човека до този момент трябва да е бил подготовка за идентификация с човешкото съзнание, за да се случи успешен преход. Задачата става много трудна, ако такава подготовка липсва.

Офицерът означава единомислие, строга дисциплина и сериозен ангажимент за избраната от тях област (цвета на квадратите), което води до високо ниво на експертни познания, но и потенциално до ригидност и липса на гъвкавост. Опасността е, както споменах по-рано, че светът може да се види само от собствената си сфера на компетентност, което им дава силна връзка и дълбоко, фокусирано разбиране на едно измерение, но не "периферно зрение", за да се види цялата картина. Джоузеф Кембъл пита: "Дали системата ще ви заличи и ще отрече вашата човещина, или ще бъдете в състояние да се възползвате от системата за постигане на човешки цели?  Всяка форма на човешка организация (система) е създадена от хора, и поне в началото, за да служи на човешките потребности. Ейбрахам Линкълн е изразил това доста красноречиво: "... на хората, от хората, и за хората." Въпреки това, често системите поемат свой собствен живот и по някакъв начин започват да действат потиснически на човешкото същество. Хората са експлоатират по различни начини, явни и тайни, а на индивида не му се позволява да се развие напълно и достигне зрялост. Човека се държи зависим от системата по един детински начин (с извинението „системата знае по-добре какво е хубаво за индивида от самия индивид“), вместо да се стимулира една здрава човешка взаимозависимост между индивидите (четете семейството и общността) в рамките на една човечна система. Този вид репресивна система Джоузеф Кембъл нарича "пустошта". Той предизвиква хората винаги да имат предвид взаимодействието и влиянието между човешкия индивид и неизбежната човешка система, на която той е част, и отговорността на всеки един от нас, без значение нашата позиция в тази система, за да и се даде човешко лице, човешка грижа, човешки подход, и в крайна сметка човешки резултат на нейните функции. И ако не го направим, ние значително допринасяме по наш собствен начин за създаването на пустош.

Едностранчивата концентрация, дисциплина и упорита работа на Офицера са това, от което човешките постижения са направени, и те са гарантирани ползи, докато ригидността и липсата на гъвкавост са само потенциални и предотвратими опасности. Всеки, който има потенциала да види голяма картина чрез своята област на компетентност и да е "Цар", а не "Офицер". Една незабравим среща ми идва на ум в този дух. По време на образованието ми в Аризонския Щатски Университет работих като возач на такси в летището „Скай Харбър“ във Финикс. Една сутрин, докато карах към работа, слушах доклад по National Public Radio за намаляване на броя на младите хора, желаещи да станат католически свещеници в САЩ и нуждата от внос на свещеници от други страни. Помислих за големите жертви на такова призвание (живот без семейство) и пожелах да мога да интервюирам свещеник един ден за да се опитам да разбере силата и ангажираността на такава вяра. Интересното е, че същия следобед един католически свещеник се отправи към моето такси. Почувствах възторг и започнах да се смея веднага--това е едно от най-изумителните доказателства за мен, че Вселената ни слуша и осигурява това, което е необходимо. Карах такси на летището около две години и това бе единствения път когато клиента ми беше католически свещеник. Той се усмихна, но не изглеждаше изненадан когато му казах защо аз се смеех—предположих че той трябва да е имал други подобни преживявания.

Когато го попитах как той е решил на живот на такава жертва, той просто отговори, че когато обичаш нещо, ти не чувстваш че това което правиш за обичта си е жертва, а по-скоро че е реализация на тази обич. Начинът, по който той каза това ме разтърси. И на мен не ми беше чужда вярата и любовта която тя вдъхновява, но непосредствеността на този човек, който говореше от дълбочината на своя годишен опит със свежест и простота, имаше ефекта като че ли чувах това за първи път в живота си. И наистина, това бе първи път, това беше неговата любов, неговата вярата, и неговият смисъл, кристализирани пред мен в този момент. Това беше едно духовно преживяване. Тогава разбрах, че дори обичта да не заменя всичко, всичко в света не може да замени липсата на обич. Джоузеф Кембъл съветва:

Следвайте блаженството си и врати ще се отворят, където не е имало врати преди ... Всяка животна кариера, която сте избрали в следването на блаженството си трябва да бъде избрана с това чувство, че никой не може да ме изплаши от това нещо. И без значение какво се случва, това е потвърждаването на живота ми и действията ми.