КОНЯТ

КОНЯТ

Без смелост не можем да практикуваме ни една друга добродетел последователно. Мая Aнджелу

Конят е единствената фигура на дъската, която може да скача над други фигури. Също така, той е уникален в начина, по който се движи. Докато Царицата се движи като Топа и Офицера, и Пешката е донякъде подобна на Топа и Офицера на микро ниво, Конят се движи се движи съвсем различно от всички. Ние можем да го използваме като пример, за да обсъдим с нашите деца какво означава да бъдеш уникален, и как всеки човек и различен от всички други хора. Много е важно да научим нашите деца да прегърнат своята уникалност и да съзнават и ценят факта на човешката уникалност в себе си и другите. Това наистина е единственият начин ги научим да водят автентичен живот и да ги подготвим да не стават жертва на натиск и негативни влияния от страна на техните връстници.

Конят се движи в "L" форма, като дългото рамо на "L" се състои от три квадрата, а по-късото от два квадрата. Уникалния скок на Коня може да символизира "скока на вярата" и "скока на смелостта". На английски Коня се нарича Рицар (Knight), а Рицарят е смел и верен на Царя. За Коня на английски се казва „А Knight on the rim is grim“, което означава „Рицар в периферията не върши работа“, т.е., като правило, Конят е най-добре използван, когато е близо до центъра на дъската, а не в нейната периферия. Тук е важно да се отбележи и обсъди с клиента централната роля на смелостта и вярността в живота. Често споделям с моите клиенти онова, което някои мъдри хора са казали за куража. Например, Мая Aнджелу пише: "Смелостта е най-важната от всички добродетели, защото без смелост не можем да практикуват ни една друга добродетел последователно. Без нея не можем да бъдем вежливи, искрени, милостиви, щедри, или честни". Испанският писател от 17ти век Балтазар Грациан също отбелязва: "Без смелост, мъдростта не носи плодове", а Андрю Джаксън казва: "Един човек с кураж представлява мнозинство".

Когато позицийте се заледят на дъската, Конят има един свой си начин да ги размърда. По подобен начин, куража и креативността ни помагат когато се чувстваме заледени и неоспособени от някои проблеми в живота. Мая Aнджелу ни напомня за важността на смелостта в прекъсването на порочни цикъли: "Трагичните и травматични случаи от миналото, въпреки откъртващата им болка, не могат да бъдат заличени от нашия живот и нашата памет, но ако ги погледнем с кураж, няма да е необходимо да ги преживяваме отново." Един ум-стречинг, творчество-индуциращ съвет от великия шампион по шахмат и философ Емануел Ласкер гласи: "Когато видите един добър ход, търсете още по-добър." Ерих Фром, влиятелен мислител и хуманист, твърди, че смелостта е ключът към творчеството: "Творчеството изисква смелостта да отидете отвъд познатото и сигурното".

Куражът също предполага готовност за саможертва, защото ако резултатът беше сигурен и нямаше никаква опасност, нямаше да има нужда и от кураж. С други думи, смелостта превръща човека в герой. В този дух бих искал да споделя един от най-вдъхновяващите примери за смелост в неотдавнашната правна история на Съединените Щати. Преди няколко години имах привилегията да се запозная с Дарил Хънт и неговия адвокат Марк Рабил по време на конференция на Асоциацията на обществените защитници в Аризона. Дарил Хънт, афроамериканец, беше прекарал 20 години в затвора между 1984 г. и 2004 г. за престъпление, което той не бе извършил. Той бил обвинен и осъден за убийство, след като бил първоначално идентифициран като извършител от "свидетел" който бил член на Ку-Клукс-Клан (расистична организация в САЩ). Жертвата също е била изнасилена и ДНК материал бил събран, въпреки че през 1984 г. технологията не била достатъчно разработена, за да има полза от този материал. Хънт бил осъден на доживотен затвор. Марк Рабил продължил да представлява Хънт през следващите 20 години за да се бори за свободата му.

През 1993 Рабил успява да убеди съда да разпореди ДНК-тестове, след които се оказва, че Хънт не е участвал в изнасилването. През 1994 г. съдът допуска повторно разглеждане на делото в светлината на новите доказателства. Хънт ни каза, че прокурорът му предложил сделка с прокуратурата: ако Хънт се признаел за виновен, той щял да бъде освободен за отслуженото времето между 1984 г. и 1994 г. Хънт отказва. Тук трябва да се отбележи, че Хънт получава голяма подкрепа от своята общност, и въпреки доживотната си пресъда, той междувременно се жени. Той знаел, че поема един огромен риск и имал много да губи, като отказал да приеме сделката с прокуратурата, но въпреки това имал смелостта да търси пълна справедливост и поел риска. Той е бил хвърлен в затвора за 10 години преди повторното разглеждане, а не бил повален от това. Истината, че е невинен му давала сили. В тази връзка думите на Ганди идват на ум: Истината си стои, дори да няма обществена подкрепа. Тя сама поддържа себе си.

Хънт загубва и втория съдебен процес. Прокуратурата променя своята теория за престъплението и заявява, че дори и той да не е изнасилил жертвата, той я убил. Журито го осъжда отново и той получава още една доживотна присъда. Той прекарва още 10 години в затвора, докато истинския убиец, хвърлен в затвора за друго убийство, не си признава за престъплението и ДНК доказателството го потвърждава. Документален филм, наречен "Изпитанията на Дарил Хънт", изобразяващ тази борба спечелва национално и международно признание и „Проекта за Дарил Хънт за свобода и справедливост“ се създава, за да помага на хора, които са неправомерно осъдени и тези, които са освободени от затвора и трябва да се адаптират към цивилния живот.

Дарил Хънт е безспорно един герой, който поведе борба за по-добра съдебна система и пожертва години от живота си за тази кауза. Решението му да се бори в името на истината отваря вратата за други герои, като правния експерт Марк Рабил и хората от неговата общност, които не остават безразлични и се грижат случая на Хънт не е остане забравен. Джоузеф Кембъл определя героя както "човек, който е дал живота си за нещо по-голямо от себе си". Той обяснява:

    Не е нужно да се отдалечиш много от познатия път за да се намериш в много трудни ситуации. Смелостта да се изправиш пред изпитанията и да внесеш цяла една нова съвкупност от възможности в областта на изяснения опит за други хора да изпитат--това е делото на героя.

С децата като цяло, и с непълнолетните престъпници в частност, много ясно трябва да се определят параметрите на истинския героизъм. Намирам примерите на Ганди, Мартин Лутър Кинг, Сезар Чавес и Нелсън Мандела за най-вдъхновяващи, защото те са постигнали своите мисии в живота без да причинява вреда на някой друг и са показали на света, че това е възможно и как може да стане. Ганди е казал: "Аз съм готов да умра, но няма кауза, за която съм готов да убия." Особено важно е да се направи това с клиенти, които намират оправдания за своите престъпления в тяхната бедност или някакви възприети или реални несправедливости в обществото.

В нашите дискусии някои клиенти отбелязват, че Мартин Лутър Кинг е убит въпреки неговата ненасилствена философия на живот. Това отваря темата за границите. Отново виждаме, че не можем да контролираме това, което правят другите хора. В шаха също, ние сме отговорни за нашите фигури, но нямаме контрол върху това, което прави противника ни. Можем да контролираме само себе си и да настояваме за истината. Подобно на Ганди, Мартин Лутър Кинг е също готов да умре, но никога да причини вреда за това, в което той вярва. Джоузеф Кембъл споменава това в лекцията си „Подход към изкуството“:

Мартин Лутър Кинг, около една седмица преди смъртта си, казва: "Аз знам, че предизвиквам смъртта." ... Това е човек, който при изпълнение на своята съдба, се приближава до ограничението. Живота на всички нас се приближава до ограничението, но не много от нас го застрашават... Това, сега, е героичен мъж и неговата история е правилно трагедия. Както казва Аристотел, героят на една трагедия е човек с определено благородство. И с определен недостатък. Недостатъкът му е, че той не спазва ограничението. Той отива към него.

Сега следващото нещо за изкуството е че то не казва "не" на нещото за което говори. Така че то не казва "не" на смъртта на Мартин Лутър Кинг, то казва "да" на нея. „Това е достоен начин човек да умре“, е това, което казвате. Сега сте в трагедията ... Това е съвсем различна гледна точка от тази на желание и отвращение. Това е да преживееш един момента на човешки живот, истинката същност на това какво означава да си жив и какъв е животът, и това, което той прави от нас и това, което ние правим по отношение на него.

Така героят противостои на несправедливостта и заплашва нейната структура в полза на всички; той рискува живота си в този процес с надеждата да остави света по-добър, отколкото го е намерил. Това е не само "скок на смелост", но и "скок на вяра". Децата трябва да бъдат насърчавани да се доверяват на собствената си съвест. Удивително е когато чуете малки деца да казват "не е честно" когато те играят някаква игра и някой нарушава правилата. Това ни показва, че за човешките същества принципа на справедливост е вроден в тяхната природа. Наричам това "скок на вярата", защото не е без основа—нужна е повърхност, от която да се скочи.

В символиката на Бидев, Конят съответства на водата. Той посочва, че латинските думи за "вода" и "кон" си приличат--"Аqua" и "Equus" съответно. Куражът и вярата, като водата, имат прочистващи ефекти върху човека; без тях се създава объркване и съмнение, които ограбват човека от яснотата на целта на неговия живот.